... защото не мога, а и не искам да мълча!

Думите са начинът ми да остана буден, дори когато целия свят заспива, завит в удобството на своето безразличие.

Играта с думи кара тялото ми да диша заедно с мисълта ми, за да остане симбиозата между тях жива!

Думите ми..., те просто идват, без предизвестие и без нагласа - стиховете ме намират, дори когато мълча, есетата ми крещят, когато мълчанието вече боли, а разказите ми, са като най-мъдрата реакция на света - усмивката. Понякога написаното звучи гневно, друг път то е тишина, но винаги е живо.

Поезията е моето огледало - в нея металът има пулс и диша, мислите ми са по-хаотични от вятър и чесо пъти всичко се разпада под тежестта на чувствата ми. В стиховете ми има болка, има ярост, но и покой, има лутане, защото посоките ми са безброй ...или само една...

Човекът е всичко това, което успява да изживее!

Не вярвам в стерилната красота на написаното, вярвам в играта с думите и в белезите, които те оставят.

Думите от моите есеистични текстове са вътрешния ми пламък, гласа срещу подмяната, срещу индустриалното мислене, което превърна човека в механизъм. Пиша за връзката между тялото и съзнанието, за природата в нас, за нуждата от движение - не само физическо, а човешко, духовно и етично. Пиша за всичко, което социума се опитва да преглътне, преди дори да е усетил вкуса му.

В разказите ми има мистика, хумор, ирония, съзерцание и залутани мисли - има от всичко, което прави света неразгадаем или познат, космичен, откровен... или просто жив! Ловецът в моите истории е мислител с пушка, философ, който не стреля много често... Природата там е сцена и учител, а мислите са неподредени, закачливи или иронични - моите мисли...

„Неслучайни игри с думи“ е пространството, където тези светове се срещат. Тук няма подреденост, защото животът сам не е подреден. Тук стихът може да се превърне в есе, есето в разказ или текст за песен. Тук думите не служат, а живеят, движат се, като кръв - пулсират, затоплят, напомнят, че сме живи.

Не търся съвършенство, не търся категорична човечност, не търся непременно отговорите на хилядите въпроси и в това нетърсене откривам себе си! Отзвука и споделянето, родени от моите мисли са онова, което ме вълнува, а думите ми, са начинът по който обичам себе си. С думите си се радвам на света..., не като зрител. С тях откривам Пламен в света и него в Пламен...